ДЕВА С МЛАДЕНЕЦА ИЛИ СВЕТАТА ДЕВА

04.05.1999 г.

Оригиналът, разбира се, на Девата с Младенеца или Светата Дева, се намира в Атлантида. За което искаме да кажем, че после много народи са го копирали, но истинският оригинал се намира в Атлантида и най-вече в Египет, в тези две места. Идеята за Майката Богиня – тогава така е била наречена, а в по-новите времена Майката с Младенеца – е произлязла от Атлантида. Майката Богиня е живяла в Атлантида на физическо поле. Тя е била необикновено красива царица, едновременно свята жена и дева. Съзнанието ѝ било светещо. Майката Богиня, така както са я наричали, е велик символ на идеята, която е наречена Майката на Боговете. Думата „майка“ означава съвършената Любов – това е нейният най-дълбок символ. И наистина Учителя казва, че само Любовта може да ражда Богове, Синове на Слънцето и само Любовта е родила всички слънца. Слънцата, звездите, планетите са родени от Любовта. Това е реален факт и научен, и Окултен, и символичен, и буквален – във всякакъв смисъл това, е реален факт. Тя е също била наречена Майката на Боговете, защото само Девата може да ражда Богове, т.е. само чистото съзнание, абсолютното овладяно съзнание може да ражда Богове. Тук говорим за девственото съзнание.

Тук само искам да кажа, че тази майка тогава е сключила не брак, а свещен съюз с един от жреците на Слънцето, един от посветените царе и жреци на Слънцето. От този брак се е родил Тот и така нареченият впоследствие Хермес, което не е случайно. И тя е изпращала хората към него, към този велик Син, тъй като той е символ на Мъдростта. Любовта винаги насочва съществата към Мъдростта, затова Учителя казва, че Любовта (говорим за истинската Любов), Любовта всякога има непреодолим стремеж към Мъдростта – това е закон, който няма изключения. Значи, ако Любовта е истинска, тя не се стреми към земни неща, а тя има неопределим стремеж към Мъдростта. После от Атлантида този култ се прехвърля в Египет. В Египет този култ е бил много силен, изключително силен. Така се е родила идеята за Изида, култът към Изида или Майката на Слънцата – тогава тя се е наричала Майката на Слънцата. И както ви казах според Учителя само Любовта може да ражда Слънца, във всякакъв смисъл. И това е една реалност, защото това е самата Любов. В Египет поклонението към Изида е било едно съзнателно отношение към Прамайката или Праосновата на живота. Изида в своята дълбочина е нематериално същество. Това е вечната субстанция на Любовта, която рядко слиза на Земята в такава форма, във формата на Светата Дева, Майката на Боговете, Майката Богиня и т.н., и т.н.

И всяко девствено съзнание означава, че може да стане независимо и от материята, и от астралната материя, и от менталната материя. Всеки човек, който постигне първия принцип на толтеките – абсолютно овладяване на себе си и на своите скрити намерения – той се освобождава от материята. Това се потвърждава на много места от Учителя, затова той говори много за Чистотата. Това се потвърждава и от Кабалата. Кабалата казва, че чистотата е свободна от веществото, може да живее в него, но не е привързана нито към веществото, нито към хората, а единствено към вечната Любов. Независимо от ограниченията, когато тази Майка е живяла в тяло в Атлантида, тя е била вечно сияеща и на физическото поле, и в невидимото вътрешното поле, тъй като нейната Любов е неопетнена. И така от тези велики атланти са се породили тези далечни и незрими нишки, които стигат и до днес под формата на Майката с Младенеца, Светата Дева, Афродита, Венера и много народи на техните езици. Става въпрос за стотици имена, което е все едно и също, обаче най-голямата сила и оригиналът е бил изключително дълбок в Атлантида. И разбира се, Майката като сила – нейната най-голямата сила е в невидимия свят.

Тук искам да ви кажа следното, което се потвърждава и от Учителя, и от Кабалата, че Древният Незнаен има много лица. Тъй като някои са объркали и Го наричат Бог Отец, което е само един символ и не е вярно в абсолютен смисъл. (Накратко ще ви обясня.) Древният Незнаен, който е Абсолютната Пустота има много лица. Например: едното е така нареченото в Кабала Белият Старец, който символизира вечната Мъдрост, но Той не е Баща, а нещо много по-дълбоко. Но някои хора, за да Го разберат и да им стане по-близък, са започнали да го наричат „баща“, тъй както човек, който помага – както баща се грижи за син. Но най-древното име на Бога е било от женски род – Авва. Тогава се е наричало Авва Отче – женски принцип както водата, за която ще говорим след време. Това е най-дълбокото нещо и тогава се е наричало Авва Отче, а не е било както сега искат да го наложат като мъжки принцип. И това после абсолютно се е изопачило. И сега искат да кажат, че мъжът трябва да командва жената, което е едно голямо невежество, тъй като той, човекът, мъжът не владее себе си, а как може да владее други. И с това той става накрая смешен. И когато жената го напусне, когато Любовта го напусне, животът му става фатален, тъй като тази Любов е неразбрана. Освен това, Древният Незнаен може да се материализира и като Син. Това е една проява на Бога. Много Синове има в момента, в името на Истината го казвам и в името на Свещената Кръв, има над четиридесет милиона Синове. Някои мислят, че само Христос е единороден, но тук го казвам заради Истината. Още от Атлантида, като вземем Посветените и техните ученици, тези, които се прераждат и т.н. – над четиридесет милиона Синове. Древният Незнаен може да се проявява по много начини, но един от най-дълбоките начини, това е Майката Богиня. Мога да кажа даже най-дълбокият. Неслучайно водата гаси огъня, за което ще говорим друг път. Майката е нещо наистина свещено – нещо, което не може да бъде докоснато нито със земна ръка, нито с астрална, нито с ума, това е много висока позиция.

Но искам да кажа още нещо. Тази велика Богиня, тази Майка, тази изключително съвършена Любов, Божествената Любов носи в себе си нещо фатално. (Ще обясня.) Неслучайно в миналото започнало да се нарича „Фата Моргана“, т.е. Любовта, която се превръща в лоша участ. А всъщност става въпрос за неразбраната Любов, както ще обясня. Защо Любовта е фатална? Защо тази Майка, тази Свещена сила, тази Вечна святост е фатална? Защото за обикновеното и земно мислене, за обикновените хора, за това толкова изостанало съзнание от хиляди години и от милиони, за тях това е въпрос за удоволствие и затова те са смятали, че тази по-голямата Любов е непостижима. Всъщност тя е наистина постижима, но земното мислене (съзнание) винаги ще мисли така, умът винаги ще мисли, че е непостижимо, защото не му се дава. Но иначе, ако човек познае тази Божествена Любов, тя се превръща във Вечна Благодат и тогава човек може да познае тази Майка, Майка Богиня, Майка Царица, която вече му открива своето лице. За този, който не е готов, тази Богиня крие своето лице, но ако готовият човек, на него се дава да зърне това Лице, а това става в Самадхи, за което ще говорим другия път, най-дълбокото преживяване, седмата степен в човека. Когато човек преживее тази Любов в Самадхи, във върховната чакра, която се нарича според Учителя центърът Любов към Бога, тотална Любов, неизменна, тогава животът се превръща във вечен стремеж и във вечен възход, а не в безкрайно страдание, както е за тези, които злоупотребяват с Любовта. Който е видял това тайно Лице, той носи в себе си Вечната Благодат, Божията Пълнота. Той може да посвещава хората, може да бъде техен истински ръководител, но заради Истината трябва да ви кажа, че той не се смята за ръководител, и това е наистина така, защото отстъпва напълно мястото в себе си на Бога, на Учителя – Той да ръководи него и другите, а не самият той. Защото, ако той съвсем малко участва в това ръководство на хората, той вече е нарушил Свещения закон на Майката Богиня.